„Ако имаш въпроси питай“

Наскоро се сдобих с бебе. Бях изненадана от това колко много майки около мен бяха искрено щастливи от факта. Предлагаха и помощ – “ако имаш нужда от нещо пиши”. Идеално. Знаех че майчинството е трудно начинание, но с толкова много помощ нямаше начин да не ми се получи.

Аз съм програмист. Това съм правила, от това имам някакво понятие. Съответно аналогията, която ще направя е с програмирането. Тъй като сравнявам майчинството с програмирането може да сте сигурни, че няма да навлизам в технически детайли, а нещата ще си останат на абстрактно ниво.

Пътя на програмиста започва от junior (начинаещ). На тази позиция трябва да бъдеш следен ежедневно, за да не направиш мазало. Обикновено на това ниво си чел това онова и искаш да покажеш колко знаеш и можеш. А тия по-опитните от теб само спират устрема ти и ти казват да пишеш, така че да можеш да си разчетеш кода в бъдеще, така че ако има граничен случай програмата да се справи, а не да умре и тн. А ти имаш такъв устрем. Имаш задача и си работиш по нея. Изглежда ти, че всичко си измислил, но все някой намира още нещо, което да направиш. Ти не знаеш какви въпроси да зададеш, защото не знаеш какво ще ти се случи след половин година ако не поставиш основите за това сега. По-опитните знаят. И те те следят.

Преди да родя бях чела доста книжки. Чувствах се подготвена. Бях го измислила. Пък и ако имах въпроси около мен има толкова майки, които ще ми помогнат, нали? Половин година по-късно пиша този пост в 5 през нощта. Оказа се че не съм го измислила. Оказа се че толкова не съм го измислила, че дори не знаех, че не съм го измислила.

Да си поговорим за съня. Бях чела, че трябва да научиш бебето кога е ден и кога е нощ. За целта през нощта като го храниш не трябва да има много светлина (храниш на нощна лампа) и не го оставяш с впечатлението, че е време за игра (не му говориш, не му отвръщаш на усмивките, само кърмиш и приспиваш). Дотук добре. Бебето ми се хранеше нощем по-рядко отколкото денем – 2, най-много 3 пъти. След всяко хранене приспивах по 20-40 минути бебето. Не иска да си играе – чудесно. И сега след като бебето знае кога е ден и кога е нощ ще престане да се храни нощем, когато престане да има нужда от толкова храна, нали? Еми не. Да, историите които чуваш са за бебета, които след първия месец самички решават да спят по 12 часа. Защото това е история която е хубава и лесна за разказване. Но това не е моята история.

Дойде ден, в който моето бебе спа цяла нощ. Йей. Най-сетне. На следващата нощ се храни 3 пъти. И продължи да се храни между 0  и 3 пъти. Основно 1 или 2 пъти. Тялото ми се побърка. Искаше да знае какъв му е режима. Ако ще се става веднъж ще се настрои за това. Ако ще се става 2 пъти – ок. Но това че всяка нощ е зарче беше ужасно.

Бях свикнала от първите дни, че в момента в който чуеш първия звук от бебето скачаш и вадиш гърдата, щото иначе рев. Една нощ бях твърде изморена, за да скоча. Бебето помрънка помрънка и заспа. Сама се бях саботирала досега! И сигурно някоя по-опитна майка щеше да ми го каже това, стига само да ѝ бях задала този въпрос. Но аз съм начинаеща майка – не знам дори кой е въпросът.

Това намали храненията на 0 до 2. Но не реши изцяло проблема. Бебето се будеше в случайни часове. По книгите пишеше, че то само щяло да си направи режим –  да яде в определени часове, да спи в определени часове. Трънки. Моето бебе правеше всичко произволно. Добре тогава – време е за режим. Деня се разделя на 3-часови цикли – ядене, играене, сън. Както пише по книгите. Първото денонощие мина чудесно. Бебето прие нещата страхотно. На всеки 3 часа през деня спеше по 40 мин, през нощта се будеше през 3 часа. Йей! Добре де ама след това нощта на бебето престана да се дели на 3. Какво правим тогава. Едната сутрин се буди в 7, храни се през 3 часа и му идва да заспи в 10 вечерта. Следващата сутрин се буди 8 и вечерта му идва да заспи или в 8 или в 11. Реших че ще се заспива в 10 вечерта и просто ще разделям деня на 4 или 5 равни цикъла според това кога се събуди бебето. Естествено бебето имаше други планове, но най-сетне се появиха ясни предпочитания от страна на бебето по въпроса, така че нещата се наместиха.

Лягането и ставането бяха вече нормирани. Но все още ставах през нощта. В книгите пишеше, че всички здрави и дохранени бебета нямат нужда от нощно хранене след 3-тия месец. А вече беше 4-ти. Отворих си книжките и си намерих решение. Първо бебето трябва да се научи да заспива само, така че като се събуди през нощта да не трябва да го кърмя или приспивам. Речено сторено. Разделих процеса по приспиване на 2 части – успокояване и заспиване. Успокоявам, така че да не плаче и да не е превъзбуден и после го оставям да заспи сам. Ако пак се разплаче процеса почва отначало. Въведох биберон за частта със заспиването. Но освен него гледах да не се намесвам. Бебокът се научи да заспива сам с биберон. Вече когато се хранехме нощем не трябваше да го приспивам въобще. Само го оставях в кошарката и готово. Не бях премахнала нощните хранения, но това беше осезаем напредък – без 20-40 мин приспиване на всяко хранене. Това естествено означаваше, че съм супер майка, която очевидно може да се справя с всичко сама без да търси помощ отвън. Не някаква начинаеща. Почнах да съветвам майките във фейсбук групата, в която съм, как да приспиват бебетата си.

Следващата крачка беше да оставя само едно нощно кърмене. Харесах си някакви часове, през които реших че ако бебето се събуди няма да кърмя, а ще го успокоявам и приспивам (събужданията през нощта продължаваха да са по произволно време). 2 дена нещата вървяха супер. На следващата нощ бебето се буди на всеки час и половина. Понеже си имам принципи и не храня на под 3 часа първо го успокоявах, а на всяко второ будене го кърмех. Нещата тотално излязоха извън контрол. 5-ти месец е. Вече почнах да задавам въпроси. “Да, моят син по това време беше много гладен”. “Време е да го захраниш, децата стават гладни като им дойде време за захранване”. Почнах да захранвам. Буденето през час и половина продължаваше. Изгоних бащата в хола, бебето дойде на негово място и като се събудеше отварях едно око, подавах му гърда и пак заспивах. Нощите станаха преживуеми. Дните станаха не толкова преживуеми за хората около мен, които трябваше да търпят лошото ми настроение.

Отидох на педиатър. Обясних колко е гладно бебето ми. Педиатъра ми каза, че не е гладно, а иска близост. Отворих си книжките. Мдааааааам. По това време има скок в развитието, в който бебето разбира, че мама може да се отдалечи безкрайно от него и то няма какво да направи. Върнах го в кошарката и си прибрах бащата. Успокоявах го вместо да го храня. Не знам дали скокът в развитието мина или успокояването го научи да не се буди, но се върнахме на 1-2 събуждания на нощ.

Още не съм премахнала нощните събуждания. Реших че лека полека ще отдалечавам нощното хранене. Ако се събуди преди планираното от мен време за хранене ще го успокоявам докато заспи или докато стигнем плана. Нещата вървят линейно с изключения. Дотук всяка 3-та нощ е изключение. Продължавам да не искам помощ. Не виждам какъв въпрос бих могла да задам. Пък и историите около мен са или “то се научи само да заспива” или “продължава да се буди нощем, явно е гладно”.

Иван и Андрей са пропуснали много важна причина да имаш бебе. Това че след като имаш бебе може да обясняваш на околните, че нищо не разбират от живота и след като се сдобиеш с наследник всичко ти се изяснява. Аз за какво имам бебе в крайна сметка. За нещастие почва да ми става ясно, че не е вярно. Все едно да си работил само по един проект като програмист и да обясняваш на останалите колко си велик. Много хора го правят и никога не е вярно. Обикновено това което се случва при работата с един проект е че се запознаваш с едно конкретно нещо, но всичко останало е на твърде базисно ниво. Ако бебето ти има атипична екзема ще научиш всичко за екземите. Но няма как да се сблъскаш с всички проблеми, които могат да се появят при бебетата. Няма как да станеш експерт по всичко за бебетата ако имаш едно дете. Да знаеш всичко за бебетата значи да си педиатър. Те са senior-ите.

Ако има бъдещи майки, които биха търсили съвет от една не много напреднала майка, работила само по един “проект” – насреща съм. Но не да отговарям на въпроси – начинаещите в която и да било дейност не знаят кои са правилните въпроси. Да се виждаме регулярно, да ми разказвате какво правите и да ви предупреждавам какво ще стане ако продължавате в същия дух като мен. Ако не друго вече поне знам какви са въпросите, които е добре да си зададе една майка на 3-месечно бебе (моето е на 6 месеца, убедена съм че не знам правилните въпроси за моя момент)

1 thought on “„Ако имаш въпроси питай“

  1. Поздрвления за вашия блог!
    Той е полезен не само за майките но и за бабите и детегледачките които помагат маничетата да растът здрави и щастливи! Благодаря ви!
    Извинете ме че си позволих да разгледам профила ви!
    Детегледачка съм и съм член на ,Детегледачки София”

Вашият отговор на ОЛЯ Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *