За майчинството и съветите

Каквото и да правим в живота си минаваме през 4 фази на развитие:

  1. Ентусиазиран начинаещ – ще бъда най-добрият шофьор / родител / дизайнер… Наясно сме как да станем най-добрите и просто няма как да не стане.
  2. Разочарован учащ – щях да бъда най-добрият, ако всички останали не бяха абсолютни идиоти. Аз знам перфектно как да шофирам, но всички тези нарушители на правилата ми се пречкат. Очаквах да живея в перфектен свят, в който да се развихри талантът ми, но всичко ме саботира.
  3. Неохотно допринасящ – почва да ми се получава. Придобивам увереност. Но точно когато си повярвам и бааам… Катастрофа. 
  4. Професионалист

Като програмист бях преведена през тези фази. Като мениджър се влачих известно време през тях, но пак имаше кой да ми даде по някой съвет тук и там. Човекът, който ми разказа за тези фази, успя изключително точно да опише как съм минала през тях в управлението на хора без да е бил там. Как съм започнала първа фаза с настройката “аз няма да бъда като другите гадни шефове, аз ще бъда най-яката”. Втора фаза беше “това да управляваш хора е много тъпо, искам да си програмирам”. Когато си говорихме бях в третата фаза и точно предишният ден бях оплескала нещата. Бях изключително разочарована колко нормално човешко същество съм и колко неуникални са моите емоции.

Тези фази важат за всичко, с което човек се захване – програмиране, управление, шофиране, родителстване… И ако имаш ментор много по-лесно минаваш през тях. Фаза 2 е особено неприятна за всички околни и най-вече за ментора ти. Но ако е добър ментор ще те изтърпи и ще ти помогне да минеш от другата страна много по-бързо (или въобще) отколкото на собствен ход.

След като започнах да разглеждам хората според тази теория забелязах изключително много забити във втора фаза. Мрънкащи как света е несъвършен, всички са идиоти и ако просто бъдат оставени на мира за малко да си свършат работата няма да има нужда постоянно да се оправдават. А основната причина да спрат развитието си на това ниво е, че нямат ментори, които да ги преведат от другата страна – технически или психически.

Когато човек стане добър в нещо нормално е да му се дадат нови задължения. И някак си се очаква да е толкова добър в тях колкото и в предишните. Само че светът не работи така. Всеки път, когато започваш нещо ново започваш от начинаещ.

Аз съм майка. Реших да подходя според тази теория. Знаейки, че съм начинаещ търсих кой да ме наставлява. Проблемът е, че в съвременния западен свят на практика всички майки сме забити във фаза 2 (освен тези, които са родили преди няколко часа и са във фаза 1). Бебетата се променят непрекъснато. Докато научиш каквото и да било за тях си получил нови задължения. Нямаш време да натрупаш опит. Ами, майките ни? Те са изгледали 1,2,3 деца преди 20-30 години в същата надпревара с времето. Не знам защо и как се очаква да са мъдри в отглеждането на деца. Ако си работил по 1,2,3 проекта за последно преди 10 години далеч няма да те считат за гуру програмист

На всичкото отгоре майчинството се счита тривиална задача. Може да попаднеш на еднодневен курс по въпроса, но в общия случай 20-минутно наставление преди да те изпишат от болницата как да слагаш памперс се счита достатъчно.

Някога е имало знание, което се е предавало по естествен начин. Всички жени гледат всички деца задружно. Докато стане време да имаш деца вече имаш прилично много опит с отглеждането на братя, сестри, племенници, съседи. Около теб постоянно има ментори –  възрастните жени, които са участвали в отглеждането на 20-30 деца. Но това знание е загубено, защото деца се отглеждат самостоятелно.

Отглеждането на бебе в наши дни е покъртително самотна задача. Постоянно някой (ти, бебето ти, другата майка, бебето ѝ) е болен и съответно не ти се получава да се виждаш с други хора. Има групи във фейсбук с майки на набори на твоите деца, което помага, но помага основно да не се гръмнеш. А и започваш от такова ниво на незнание, че дори не знаеш, че някакви неща могат да се случват по-добре. Не знаеш кое “просто трябва да го изстрадаш” и кое не е нужно.

Знанието на околните ме е навигирало изключително добре в собствената ми кариера. Книги, конференции, блогпостове, съвети са попълвали белите петна в опита ми. Съответно, когато чувах съвета “просто се довери на интуицията си” по отношение на майчинството подбелвах очи. Само че сега, след като емпирично съм установила, че родителските знания на никого не са на високо ниво изведнъж този съвет не изглежда толкова зле. 

Изчетох доста книги от педиатри, учени, детегледачки и многодетни майки. В тях намерих доста полезни неща. Но от част от писанията лъха на фаза две – „другите“ майки не разбират, „другите“ майки си навличат проблеми сами на главата. От фейсбук групите има полза, най-малкото, за да видиш, че „другите“ майки преминават през същото като теб, дори и да нямат съвет. Понякога и околните се случва да дадат полезен съвет, особено в област, в която са по-запознати. Но общият случай не е такъв. А произволни съвети от зле запознати хора са по-лоши от личната проба и грешка. Затова всъщност съветите от непознати са толкова дразнещи. Не че майките нямаме нужда от съвети. Просто повечето съвети, които получаваш са неадекватни.

Ще ми се да не е така. Ще ми се знанието да се предава. Ще ми се да има ментори в родителстване. Ще ми се да не съм толкова самотна в това занимание, с което се занимават толкова много хора. Някога ми беше тежко, когато бях единственият програмист във фирмата. Страдах от “технологична самота” – да няма кой да те разбере, когато се сблъскаш с проблем. Дори не ставаше дума за искане на съвет. Просто да си кажеш и да не те гледат с празен поглед. И сега ми е самотно. Но не мога просто да се преместя в друга фирма за производство на бебета. В момента освен “да си го изстрадам” друг вариант не виждам. Просто ще се доверя на интуицията си.

Първата година е водовъртеж, в който бебето ти се променя на всеки месец – два до такава степен, че си новобранец постоянно. Някои от авторите, които чета ми изглеждат да са стигнали ниво 3. Но всички заобикалящи ме изглеждат не по-малко невежи от мен (ниво 2). И изобщо не мога да си представя в така поставената рамка някой да стигне ниво 4. Надявам се след първата година да е по-различно.

1 thought on “За майчинството и съветите

  1. В майчинството няма професионализъм, мило дете. След време идва само по някоя приятна изненада, когато детето постигне успех неочаквано за тебе. Иначе си си все начинаещ, или пък някой или нещо ти пречи.

Вашият отговор на Маргарита Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *