Наскоро гледах клипче за разликите между мъжкия и женският мозък. Моят мозък тъкмо се беше трансформирал от мъжки в женски, така че беше много интересно да чуя за цялото си мислене.

В Лондон има “черни таксита”. Техните  шофьори трябва да познават града наизуст – малките му улички, всички възможни забележителности. Подготовката, за да вземеш изпита трае 3-4 години. Има изследване, което проследява развитието на мозъците на тези шофьори преди обучението и след взимането на изпита. Оказва се, че тези които успешно вземат изпита, им се уголемява частта от мозъка, която се занимава с помнене – хипокамп (амонов рог). Тоест те не са били поначало по-паметливи, а това се е развило в продължение на годините упражнения.

Мозъкът всъщност е доста пластичен. И то не само в детството. Да, тогава е най-пластичен, но и възрастният мозък има способността да се променя.

Всички развиваме професионални изкривявания според това, което вършим най-много. Почваме да гледаме на живота през неговата призма и мозъците ни се настройват да бъдат най-ефективни според нуждите.

Обикновено в клипчета за разликата между мъжкия и женския мозък се обяснява как женският постоянно мисли за много злободневни неща едновременно и не спира нито за миг да си почине, докато мъжкият мисли за по едно нещо и накрая на деня сяда и не мисли за нищо.

Преди да родя и аз мислех за по едно нещо. И аз в края на деня обичах да гледам в точка без да мисля за нищо. Сутрин отивах на работа без да виждам къде стъпвам. На обяд отивах, където ме заведат и си взимах първото нещо. За вечеря играех с досада танцът “- какво искаш; – не знам, ти какво искаш”, защото това ми се струваше крайно незначително решение, с което моят мозък не бива да занимава “гениалния” си потенциал.

Сега е различно. Иска ми се да се върна в онези времена на мислене за едно нещо. Постоянно се опитвам по някакъв начин да направя милиардите малки задачки на рутина, която да не ми отнема от мисленето. Не се получава. Списъците са постоянно там и дори когато са на хартия се повтарят в главата ми. Чувството на вина е там ако се опитам да седя и да гледам в точка – как може да си почивам като има толкова неща за вършене.

Друга идея от клипчетата за разликата между мъжкият и женският мозък е въпросът за мотивацията. Защо мъжете съществуват – за да са нужни, за да правят половинките си щастливи. Защо жените съществуват – за да бъдат оценявани, за да бъдат изслушвани.

За тази част нямам добре структурирана теория. Знам, че хората имаме няколко вида мотивация – да постигаме неща, които са трудни; да правим неща, които са красиви; да бъдем полезни за някого; да бъдем ценени; да бъдем част от група… Може би има и други. Знам, че човек се мотивира с комбинация от базовите мотивации. И знам, че е нормално мотивацията ти да се промени с течение на времето.

Личната ми промяна в мотивацията ще я илюстрирам с цветя. Преди се чувствах много  неловко, когато ми се подаряваха цветя. От една страна ми беше внушено, че ако във всеки удобен момент не възхвалявам мъжкото усилие, то ще секне внезапно. От друга не знаех какво да правя с цветята. Трябва ли да мисля за тях. Трябва ли да ги душа. Трябва ли да си отделя специално време, за да ги гледам. Мотивацията ми беше друга – да съм програмист, да правя неща, които са трудни.

Сега, след сдобиването с бебе, държа да получавам цветя ежеседмично. Имаше неща, които са трудни – “Какво е сънят за бебетата и как да се подобри?” и “Как да не се побъркам, докато съм майка?” По първият стигнах донякъде и реших, че съм удовлетворена. В отговор на вторият въпрос успях да измисля, че ми трябва нова мотивация. Да бъда ценена в големи количества. Защото повечето други мотивации са ми отнети. На тези сложни въпроси беше отговорено, това да бъда част от група приключи, нямам време да правя красиви неща, маргинално полезна съм. Живея различен живот, имам нужда от нов подход към него.

Част от нас е такава, защото е такава. Но изключително голяма част е такава, заради нещата, които вършим ежедневно. Като човек с възприемана за мъжка професия го виждам толкова ясно. Така че не се поддавайте на твърдения, че само жените са добри да чистят повръщано.

Каквото и да правим в живота си минаваме през 4 фази на развитие:

1. Ентусиазиран начинаещ – ще бъда най-добрият шофьор / родител / дизайнер… Наясно сме как да станем най-добрите и просто няма как да не стане.
2. Разочарован учащ – щях да бъда най-добрият, ако всички останали не бяха абсолютни идиоти. Аз знам перфектно как да шофирам, но всички тези нарушители на правилата ми се пречкат. Очаквах да живея в перфектен свят, в който да се развихри талантът ми, но всичко ме саботира.
3. Неохотно допринасящ – почва да ми се получава. Придобивам увереност. Но точно когато си повярвам и бааам… Катастрофа. 
4. Професионалист

Като програмист бях преведена през тези фази. Като мениджър се влачих известно време през тях, но пак имаше кой да ми даде по някой съвет тук и там. Човекът, който ми разказа за тези фази, успя изключително точно да опише как съм минала през тях в управлението на хора без да е бил там. Как съм започнала първа фаза с настройката “аз няма да бъда като другите гадни шефове, аз ще бъда най-яката”. Втора фаза беше “това да управляваш хора е много тъпо, искам да си програмирам”. Когато си говорихме бях в третата фаза и точно предишният ден бях оплескала нещата. Бях изключително разочарована колко нормално човешко същество съм и колко неуникални са моите емоции.

Тези фази важат за всичко, с което човек се захване – програмиране, управление, шофиране, родителстване… И ако имаш ментор много по-лесно минаваш през тях. Фаза 2 е особено неприятна за всички околни и най-вече за ментора ти. Но ако е добър ментор ще те изтърпи и ще ти помогне да минеш от другата страна много по-бързо (или въобще) отколкото на собствен ход.

След като започнах да разглеждам хората според тази теория забелязах изключително много забити във втора фаза. Мрънкащи как света е несъвършен, всички са идиоти и ако просто бъдат оставени на мира за малко да си свършат работата няма да има нужда постоянно да се оправдават. А основната причина да спрат развитието си на това ниво е, че нямат ментори, които да ги преведат от другата страна – технически или психически.

Когато човек стане добър в нещо нормално е да му се дадат нови задължения. И някак си се очаква да е толкова добър в тях колкото и в предишните. Само че светът не работи така. Всеки път, когато започваш нещо ново започваш от начинаещ.

Аз съм майка. Реших да подходя според тази теория. Знаейки, че съм начинаещ търсих кой да ме наставлява. Проблемът е, че в съвременния западен свят на практика всички майки сме забити във фаза 2 (освен тези, които са родили преди няколко часа и са във фаза 1). Бебетата се променят непрекъснато. Докато научиш каквото и да било за тях си получил нови задължения. Нямаш време да натрупаш опит. Ами, майките ни? Те са изгледали 1,2,3 деца преди 20-30 години в същата надпревара с времето. Не знам защо и как се очаква да са мъдри в отглеждането на деца. Ако си работил по 1,2,3 проекта за последно преди 10 години далеч няма да те считат за гуру програмист

На всичкото отгоре майчинството се счита тривиална задача. Може да попаднеш на еднодневен курс по въпроса, но в общия случай 20-минутно наставление преди да те изпишат от болницата как да слагаш памперс се счита достатъчно.

Някога е имало знание, което се е предавало по естествен начин. Всички жени гледат всички деца задружно. Докато стане време да имаш деца вече имаш прилично много опит с отглеждането на братя, сестри, племенници, съседи. Около теб постоянно има ментори –  възрастните жени, които са участвали в отглеждането на 20-30 деца. Но това знание е загубено, защото деца се отглеждат самостоятелно.

Отглеждането на бебе в наши дни е покъртително самотна задача. Постоянно някой (ти, бебето ти, другата майка, бебето ѝ) е болен и съответно не ти се получава да се виждаш с други хора. Има групи във фейсбук с майки на набори на твоите деца, което помага, но помага основно да не се гръмнеш. А и започваш от такова ниво на незнание, че дори не знаеш, че някакви неща могат да се случват по-добре. Не знаеш кое “просто трябва да го изстрадаш” и кое не е нужно.

Знанието на околните ме е навигирало изключително добре в собствената ми кариера. Книги, конференции, блогпостове, съвети са попълвали белите петна в опита ми. Съответно, когато чувах съвета “просто се довери на интуицията си” по отношение на майчинството подбелвах очи. Само че сега, след като емпирично съм установила, че родителските знания на никого не са на високо ниво изведнъж този съвет не изглежда толкова зле. 

Изчетох доста книги от педиатри, учени, детегледачки и многодетни майки. В тях намерих доста полезни неща. Но от част от писанията лъха на фаза две – „другите“ майки не разбират, „другите“ майки си навличат проблеми сами на главата. От фейсбук групите има полза, най-малкото, за да видиш, че „другите“ майки преминават през същото като теб, дори и да нямат съвет. Понякога и околните се случва да дадат полезен съвет, особено в област, в която са по-запознати. Но общият случай не е такъв. А произволни съвети от зле запознати хора са по-лоши от личната проба и грешка. Затова всъщност съветите от непознати са толкова дразнещи. Не че майките нямаме нужда от съвети. Просто повечето съвети, които получаваш са неадекватни.

Ще ми се да не е така. Ще ми се знанието да се предава. Ще ми се да има ментори в родителстване. Ще ми се да не съм толкова самотна в това занимание, с което се занимават толкова много хора. Някога ми беше тежко, когато бях единственият програмист във фирмата. Страдах от “технологична самота” – да няма кой да те разбере, когато се сблъскаш с проблем. Дори не ставаше дума за искане на съвет. Просто да си кажеш и да не те гледат с празен поглед. И сега ми е самотно. Но не мога просто да се преместя в друга фирма за производство на бебета. В момента освен “да си го изстрадам” друг вариант не виждам. Просто ще се доверя на интуицията си.

Първата година е водовъртеж, в който бебето ти се променя на всеки месец – два до такава степен, че си новобранец постоянно. Някои от авторите, които чета ми изглеждат да са стигнали ниво 3. Но всички заобикалящи ме изглеждат не по-малко невежи от мен (ниво 2). И изобщо не мога да си представя в така поставената рамка някой да стигне ниво 4. Надявам се след първата година да е по-различно.

Аз съм упорит човек. Това е доста добро качество, когато си програмист. Много често, когато попаднеш на грешка под нея има още една и още една…

И ако се отказваш лесно до никъде няма да стигнеш. Не съм сигурна дали основно упорити хора стават програмисти или веднъж като станеш програмист това ти става професионално изкривяване. Сигурно донякъде и двете.

Но упоритостта може да бъде и изключително лошо качество. Когато вярваш, че всичко можеш да постигнеш стига да си достатъчно упорит, животът ще намери начин да ти докаже, че не си прав. По всяка вероятност не докато си програмист.

Мен ме опроверга в майчинството. И тук ще започна както всяко нещо, което казвам напоследък – “тъй като се вманиячих по съня на бебето…”. Изчетох доста книги за бебешки сън. И в част от тях се обяснява да не се предаваш. Да отбелязваш всеки малък напредък и да търпиш, тези техники няма начин да не проработят ако само още малко пробваш. Имаше един доста драматичен период, в който нито една техника не проработи. А не беше малък период – десетина техники бяха изпробвани за няколко месеца. Но понеже съм упорит човек, написаното в тези книги резонираше с мен и продължавах. Не мога да изброя дните, които съм прекарала в сълзи от неуспехите.

Слава богу нещо в мен се пречупи. Престанах да упорствам. Почнах да тествам много леко всяка техника. По един-два пъти и ако не стане се връщам на приспиване с кърмене и спане с бебето. Оказа се че има техники, които работят от първият път, които не изискват да се цъклиш като кукувица по цяла нощ, които не ти чупят кръста.

И това не важи само за съня. Трейси Хог ни учи като поставим граници да не се отмятаме от тях. Да, хубаво е да поставим граници, които да не позволяваме бебето да не прекрачва. Но ще си спестим много болка ако границата се постави на опасното, а не на мръсното. Безброй пъти досега съм разхлабвала границите, които съм поставяла. Не съжалявам. Има много битки за водене и като добри генерали трябва да ги избираме мъдро.

Докато четях Трейси Хог всичко ми изглеждаше толкова логично и по моята душа – просто се иска упорство. Вдъхновявах се как с няколко книги е повлияла положително на толкова много майки. А всъщност тя е причинила толкова много излишна болка и сълзи на толкова много семейства.

Опитвам се да се водя от молитвата: “Господи, помогни ми да променя това, което мога, да приема това, което не мога и най-вече да ги различа едно от друго”. Не ми се получава съвсем. Определено залитам в посока повече на променяне на това, което не мога. Липсва ми приемане. Не бъдете като мен. Внимавайте с упорството в майчинството. И НЕ четете Трейси Хог.

Аз съм оптимист по природа. Представях си как след като се роди бебето, то няма как да не е от спящите бебета. Пък и в книгата, която четях се обясняваше колко е лесно всъщност да обучиш бебето си да спи по цяла нощ. Изобщо не си представях, че може да има 6 различни проблема със съня на бебето – накъсан сън, будуване през нощта, липса на режим, трудно приспиване, ставане кисел от дрямка, мрънкав / хиперактивен поради липса на сън.

Нещата не бяха трагични от самото начало (изключвам първият месец, който си е отделна сага). Но от трети месец натам нещата основно започнаха да се влошават. Даже се влошаваха с по-сериозен темп от опитите ми да ги оправя. Изчетох 5-ма автори по темата (няма да споменавам колко автори от типа “просто трябва да си го изстрадаш” минах). Вече нещата се подобряват. И то благодарение на приспиване с кърмене и спане в едно легло с бебето – нещата които си мислех, че със сигурност никога не трябва да правя ако искам да спя. Просто защото това ми дава възможност да получа достатъчно сън, за да мога да работя по нещо без да се срина за 2 дена.

Не съм решила всички проблеми със съня на младежа. Пък и те динамично се променят. Основно когато минава през скок в растежа или си променя дневни дрямки.

Тук ще опиша какво различно бих направила сега с всичкото знание, което имам. Описала съм 116 съвета от петимата автори в таблица. Трябва да се има предвид, че прилагането на съвет без да се знае теорията зад него не винаги води до очаквания резултат. Освен това съветите са описани в доста по-сериозна дълбочина с примери в съответните книги. Аз съм им дала имена и кратки описания. Има и моите коментари и дали е сработило или не за моето бебе. На редовете, на които не пише кой е авторът, съветът е от мен. Приемам, че бебетата са различни и че ако нещо не е сработило в моя случай, то не значи че няма да сработи в нечий друг и обратното. Опитала съм се да групирам съветите по сходство – съветите на една и съща тема и възраст да са едни до други. Убедена съм, че има неща, които съм пропуснала, неточности, по-добър начин на групиране, колони и тн. Ще се радвам на всякакви коментари, които целят да се подобри съдържанието (неслучайно коментирането във файла е възможно от всеки).

На първо място подходът ми би бил с далеч по-малко упорство. Много упорство води основно до психиатрията. Ако бебето не заспива 20 минути – щях да го оставя да си играе вместо да ни мъча. Ако бебето се буди през половин час – щях да го взема при мен в леглото. Ако не мога да го приспя по никакъв друг начин – на гърда. Бебешкият живот е наситен с преживявания. Може точно тази нощ бебето да е осъзнало, че мама е много по-бърза от него и винаги може да си тръгне. Може тази нощ да се показва зъбче. Работата върху съня се прекъсва непрекъснато от други случки. А упоритостта води само до изнервяне и нищо положително.

Пак бих използвала wonder weeks, за да мога да предсказвам кога ще има лош период и да разбирам защо бебето, което досега е спало по определен начин вече не може да заспива така.

От самото начало щях да се възползвам от 90-минутното правило – бебетата имат по 90 минути фокусирано будуване, на края на които е перфектният момент да ги приспиш. За приспиване бих ползва техниките на Карп – повиване, люлеене, бял шум и сукане. За повиването бих положила повече усилия да се подготвя с пелени и техника. Бял шум от самото начало през цялото време на всички дрямки и нощен сън. През нощта  нощтна лампа, без излишно говорене и сменяне на памперси само ако е наакано или подгизнало. Щях да се опитам да го храня много през деня, за да се буди по-малко през нощта – може би в началото и края на всяко будуване. Също така задължителни разходки през деня (от този момент до края на света). В този период е много трудно да излезеш и да внимаваш бебето да не заспи, но поне бих планирала нещата така че да не му се накъсват дрямките, където и да са.

Вторият месец бих започнала да изчаквам преди да скоча да храня бебето нощем (първият не се случва да се доприспи самичко след като се размрънка, но вторият нещата се променят). Също така бих започнала да изграждам режим около 90-минутното правило. Сутрин се става по едно и също време (изгрев слънце), 90 минути будуване, 90 минути сън, 90 минути будуване…. И щях да следя не колко е спал през деня или на денонощие а колко е будувал. Когато е будувал 9 часа (може би е различно за различните бебета) е време да спи нощен сън. Също началото на някаква рутина преди дрямки и нощен сън. Техниката “събуди, за да заспи” – след като сложа бебето в кошарата да го събудя лекичко, за да може да упражнява доприспиване.

Трети месец щях да се опитам да имам 6 часа непрекъснат сън през нощта. Клъстърно хранене, хранене в просъница, може би второ хранене в просъница.

След 6-ти месец ще следя за промяна в дневният режим – понякога пада дрямка, понякога се премества, но това значи че бебето ще будува понякога по 3 часа, вместо 90 минути. Пак бих пробвала да предложа любима играчка / одеалце. В момента моят младеж идва с одеалцето, когато му се спи. Бих започнала да избягвам спането навън, защото бебето почва да се буди лесно от всичко.

Не съм сигурна кога бих почнала да уча самостоятелното заспиване. В момента не съм започнала да уча моя младеж, защото не съм оправила режима – през цялата единствена година от живота му беше проблем. А малкото моменти с установен режим са приключвали бързо със следващата промяна в дневните дрямки.

Надявам се извеждането и систематизирането на тези съвети да помогне. Най-малкото със знанието, че не е толкова просто и дори признати учени и педиатри дават противоречиви съвети.

Това са 5-те автора с 6-те книги, от които съм черпила съвети:

Харви Карп – The happiest baby guide to great sleep (друга полезна книга, която я има и на български е Най-щастливото бебе)

Поли Мур – Естествено решение за бебешкия сън (english)

Елизабет Пантли – The No-Cry Sleep Solution

Джанет Кенеди – The good sleeper

Трейси Хог – Тайният език на бебетата (english)

Трейси Хог – Тайният език на малките деца (english)

Когато бях бременна четях Трейси Хог и се амбицирах да правя нещата както трябва още от начало. От първият ден да има режим, да не приспивам бебето с кърмене, да не правя дори само веднъж неща, които могат да се превърнат в лоши навици. Година по-късно съм установила, че част от тези “вредни” навици могат да бъдат и полезни при определени условия.

Първият месец на едно бебе е много тежък за родителите му, които никога през живота си не са се грижили за малко човече. Сънят е кът. Имаш амбиции от типа на това да се изкъпеш, но се оказва, че това остава за след няколко дена. Възможно е бабите и дядовците да са там, да ти казват кое не правиш както трябва и да натягат ситуацията. Това е моментът, в който няма да ти е зле да се отървеш от следните амбиции:

• Всекидневно къпане – Не, бебето не е мръсно. Да, ака постоянно, но ти постоянно му миеш дупето. Не е нужно и да го къпеш. Един път седмично е напълно достатъчно да го къпеш. Да, би могло това да бъде много добър навик за лека нощ… по-нататък.
• Да сменяш памперс всеки път като се събуди бебето нощем – Освен ако памперса е наакан, е много пълен или е пропуснал няма нужда да го сменяш под звуците на арията на бебето.
• Готвене – Готвенето не ми беше приоритет преди да се роди бебето. Реших, че точно моментът, когато то се появи е идеален, да се стана майстор готвач… Сигурно някога ще престана да бъда такъв левак. Първият месец обаче е крайно неподходящ за готвене дори за хора, които могат. Бабите и дядовците да се включват с храна, да се поръчва с доставка, да се разчита на стол… Каквото успееш да направиш, за да не се занимаваш с готвене.
• Най-правилните навици – имаш идея кои са правилните навици, които бебето ти трябва да има? Ако не се получи от 1-2 пъти не си вгорчавай живота – спри с тази амбиция. Бебетата са изключително гъвкави и най-вече първите 3 месеца от живота им. Така че остави тази част за след първият месец.
• Без приспиване на гърда – бебетата се били пристрастявали и после нямало отучване. Аз не приспивах на гърда. До 8-9 месец. Оказа се че младежът си заспива на гърда, въпреки че 8 месеца не е заспивал там. Приспиването на гърда е вродено и поне първата година не може да бъде изкоренено. Ако искаш добавяй и други начини на приспиване. Но този няма да можеш да го изкорениш. И не е задължително приспиването на гърда да е проблем за самостоятелното заспиване впоследствие. Ако след като го приспиваш на гърда и го слагаш в креватчето го разбуждаш леко, бебето ще се учи лека полека да заспива самичко. Но дори това не е нужно в този период. Достатъчно е да знаеш, че приспиването на гърда не е драматично (хубаво е след това да има оригване, за да не става мазало)
• Без спане с бебе – има важни мерки, които трябва да се вземат преди да спиш с бебето си – да внимаваш да няма пухкави предмети около него, да не му покриваш устата…. Но ако си взел мерките и единствената причина е, че бебето ще свикне и няма да може да се отървеш от него… няма нужда да се притесняваш. Това е само първият месец. Лошите навици дори и да се появят, в първите 3 месеца се изкореняват за най-много 3 дена. Така че може да избираш – един месец да страдаш сега или 3 дена след 2 месеца.
• Не на кърменето за щяло и нещяло – мнозинството проблеми на бебетата могат да се решат с кърмене – глад, жажда, близост, аки, студ, сън. Да, хубаво е да решаваш проблемите по съответстващите им начини. Но докато не опознаеш бебето си кърми. Едно по едно ще установиш как да задоволяваш повечето нужди без кърмене. Но първият месец не е моментът да си амбициозна по въпроса. Не случайно кърменето решава повечето проблеми. Природата така го е създала, за да оцелеем.
• Да свършиш всичко нужно вкъщи – Аз поне в това отношение, не бях амбициозна. Но един от дните реших, че няма да излизам от вкъщи. Ще си лежим на леглото с младежа и няма да мръднем цял ден. Беше отвратителен ден. Накрая се чувствах още по-зле отколкото в началото – изобщо не си бях починала. Но независимо колко съм спала ако изляза на разходка сутринта денят ми преминава по-добре. Ако съм спала 3 часа няма да мога да връзвам изречения, но ще се чувствам добре. Така че не заменяйте разходка за домакинстване. Един месец може да е пълен хаос.

Родителстването е чудно нещо – започваш с толкова много амбиции за съвършеното отглеждане на потомството. След което реалността те удря и не е зле да преосмислиш кое е важно, кое не чак толкова и кое не веднага.

През първите месеци от раждането на сина ми с мъжа ми си имахме система. Аз откривам какво успокоява и приспива младежа, предавам знанието и така и двамата можем да се грижим еднакво за него. Но след като стана на 6 месеца нещо се промени. Техниките, които работеха при мен, не работеха при него. Изведнъж младежа започна да показва много ясни предпочитания кой иска да се грижи за него – майка му. Появиха се и други промени. Доста положителни – бебето стана малко човече, почна да бъде възможно да се играят игри с него. Но някои отрицателни – преди това ходех до тоалетна под звуците на играчката, която му пусках, а след това под звуците на рев. Отворих си книжките за грижа за бебето и в немалка част от тях се посочваше, че ако ще се праща бебето на ясла е най-лесно това да се случи преди да е станало на 6 месеца (очевидно става дума за небългарски автори). В wonder weeks се обяснява, че по това време бебетата почват да разбират отношения и разстояния между неща и хора. Разбират че мама може да се отдалечи безкрайно от тях и те няма да могат да я настигнат – появява се страх от раздяла. Почват също така да имат различно отношение към различните хора в живота им.

Страхът от раздялата не се преодолява чрез повече раздяла. Преодолява се, с повече близост. Преодолява се чрез създаване на увереност, че мама няма да си тръгне докато не внимаваш. Съответно всеки път като мама излиза от стаята трябва да казва “чао”. Лека полека да се даде възможност на бебето да се отдели само от мама. И най вече е нужно време. Процесът не е линеен и не знам точно кога приключва. По книжките пише, че е най-тежък към година и 3 месеца, година и половина. Докато трае изглежда, че изчезва на някакви моменти, за да се върне при следващият скок в развитието, боледуване или растеж на зъби. А моето решение за ходене до тоалетна без сълзи беше да приема ситуацията каквато е и да сложа шезлонга в тоалетната.

Също така в момента съм единственият човек, който може да го приспива. Това никак не ми харесва и единственото устойчиво решение, което мога да измисля е да го науча да заспива сам. Всичките ми останали опити да го оставя на баща му са действали само понякога – докато дойде следващият скок в развитието, следващото боледуване, следващият зъб.

Може би ако бяхме положили усилия на 5 месеца и половина с баща му да станем равнопоставени гледачи нямаше да съм единствената, която може да го приспива. Не че имаше как да стане. И не че беше възможно да продължи след 6-ти месец тази теоретична равнопоставеност.

Преди да родя си представях, че не искам да съм от “онези” обсебващи майки. Само че, когато съм единственият човек, който въобще е възможно да го гледа няма как да избегна обсебването. И всъщност не знам как да се внимава с 6-ти месец. Просто знайте какво ви предстои. Управлението на очакванията ни все пак прави живота по-лесен.

По какво се познава дали имаш деца – като видиш тръшкащо се бебе на кого съчувстваш – на майката или на бебето. Аз в момента съчувствам и на двамата. На родителя понеже е хвърлен в родителстването без никакъв предишен опит. С баби и дядовци за подкрепа, които в добрия случай нищо не си спомнят, в лошия ти навират остарели и вредни възгледи за отглеждане. А на децата, понеже в прилично голям процент от случаите техните основни нужди не са покрити.

Някой беше отбелязал колко по-агресивни са децата в България за разлика от тези във Франция например. Не съм експерт, но има нещо, което ми се набива на очи. Много мрънкащите и агресвивни деца и бебета, които срещам или са недоспали или ги извеждат рядко навън. Моето собствено бебе беше доста мрънкащо и нещастно преди да се вманияча по съня му. Сега разни хора отбелязват колко прекрасно е то. Това беше постигнато с много усилия. С “еми, вие си спяхте” на помощ от бабата и с “не е толкова зле, ще го израстне” от почти всички околни. И с много книги за сън и тестване на различни техники. Той още се буди нощем. Но това е проблем за моя сън. Той си получава достатъчната доза, за да е жизнерадостно дете. А сериозната част от много нещастните бебета, които срещам в градинки и паркове очевидно имат нужда от повече сън. Знам, защото и моето бебе изглеждаше така и плачеше така. Но това е проблем, който самата аз не съм разрешила докрай, че да давам съвети как да се оправи. Мога основно да съчувствам на всички замесени.

Детегледачка, която беше гледала деца в Англия, ми разказа колко време се очаква децата там да прекарват навън. Нещо от типа на минимум 4 часа през зимата и 6 часа през лятото. Аз в момента се гордея с моите минимум час и половина през зимата.

Бях срещнала майка, с големи кръгове под очите. Беше излезнала в един от по-топлите дни и се радваше колко дъщеря ѝ ще спи сега след толкова тичане на площадката, понеже последната седмица не били излизали и си полудявали двете вкъщи. Вчера на площадката срещнах друга майка с нейната дъщеря. Дъщеря ѝ си нацапа ръкавичките. Майката каза, че няма да излизат на следващият ден, заради нацапаните ръкавички. Разходките навън се считат основна нужда. Затворниците ги извеждат всеки ден. Представете си дете да се нацапа по време на ядене и заради това майка му да не му даде да яде на следващият ден. Моля ви извеждайте децата си навън всеки ден. Вземете им втори чифт ръкавички. Ако е студено сложете пижамата отдолу освен всички други дрехи. Не полудявайте с децата си вкъщи.

Някой в някаква група се възмущаваше как в най-топлия ден от декември не извели децата в детската градина. Аз бих се възмутила как така не извеждат децата всеки ден, а се очаква само в топло време да са навън.

Неприятна дилема е зимата. Като живеещ в София в момента гледам чистотата на въздуха преди да изляза. Това не ме спира да изляза, а евентуално колко време ще прекарам навън.

Със сигурност разходките навън имат положителен ефект върху моето бебе. Покрай борбата ми за неговият сън започнах да го извеждам рано сутрин, за да знае че е ден и да престане будното му време да се измества към нощите. Сега спи по-добре и е по-жизнерадостен. А като почнах и лека полека да увеличавам времето прекарано навън той става все по-прекрасно бебе.

Новата година започва много добре за мен – с жизнерадостно бебе на 1-ви януари в 8:30 сутринта сами на детската площадка. Пожелавам ви и вие да се чувствате толкова щастливи.

По време на бременността и след това прочетох доста книги. Тук ще се опитам да ги подредя по категории и полезност. Първото нещо което съм забелязала за книгите със съвети за бебета е, че колкото по-снизходителен към публиката е един автор толкова по-непрактичен съвет следва. Понякога авторите започват разбиращо към новите родители, но като се стигне до например съвети за съня и изведнъж почват да дават примери за родители, които сами са си просели бебето им да не спи. Следват непрактични съвети за съня. Може би не винаги е така, но сред книгите, които аз съм изчела е именно така.

За съжаление доста от книгите, които следват са на английски и нямат български преводи. Сложила съм линкове към английските, а ако има и към българските издания.

Книги за съня

Неслучайно тази категория е първа. Това е най-важното нещо, което може да дадете на бебето и себе си – възможността да спи колкото му е потребно. Наспаните бебета мрънкат мноооооооого по-малко. Дори когато имат други причини да мрънкат пак са много по-спокойни. Моята борба със съня не е приключила напълно – бебето ми още се буди нощем, а е на 10 месеца. Но прогресът постигнат за последните 5 месеца откакто реших че ще работя по този въпрос е огромен. Приспиването е лесно и бързо, пренасянето в кошарата не го буди, успява да се доприспи при леко разбуждане, режимът на дневните дрямки е предвидим, невероятно по-спокоен и фокусиран е, аз спя много повече, мога да си планирам деня и без да се стига до драми. Не е зле да се има предвид, че наспаните бебета попиват нова информация по-бързо от постоянно недоспалите.

1. Естествено решение за бебешкия сън, Поли Мур (english) – за мен това е книга с един истински полезен съвет. Защо е на първо място сред книгите ли? Защото е тоооооолкова добър съвет. В някои от следващите книги ще пише че няма магически решения и работата над съня е тежък и дълъг процес. Еми в тази книга има магически съвет – 90-минутният цикъл. Бебетата имат възможността да заспят на всеки 90-минути (това правило важи най-вече до една годинка). И така от нищото изведнъж приспиването на бебето ми падна от час на 5 минути. На всеки 90 минути от събуждане получаваме възможността да приспим бебето и ако я пропуснем може просто да не си правим труда и да изчакаме още 90 минути. Случвало ми се е бебето да заспи и по друго време – обикновено в количката на студено. Но в нормални условия вкъщи следенето на часовника е най-доброто, което може да се направи. Теорията зад това е много добре описана в книгата – за разлика от много от съветите за гледане на бебетата този е базиран на наука. Също така дава доста добра схема кога по колко време трябва да спи бебето и кога да си ляга, колко да будува. Много добре е аргументирано защо бебетата трябва да спят добре. Повечето от другите съвети не ми харесват – да не се буди спящо бебе и да не се приспива с кърмене. Промотира заспиване с плач, което аз бих оставила за краен вариант. Но дори така книгата си заслужава.
2. Ръководство за добър сън на най-щастливото бебе, Харви Карп (english) – Карп е любимият ми автор – изключително разбиращ към родителите, никога снизходителен. Всичките му книги са изпълнени с практични съвети от кора до кора. Не е на първо място в този списък заради липсата на златният 90-минутен съвет. Но в неговите книги има приятно количество сребърни и бронзови съвети. От него научих, че да приспивам с кърмене не е престъпление. Преди това се мъчех на всяка цена да го избегна. Оказа се че е ок. Знаех че белият шум е полезен, не осъзнавах до каква степен – в момента използвам бял шум за себе си и бебето за всяка дрямка и нощен сън през цялото време.
3. Лесен бебешки сън – Това не е книга, а е сайт, в който намерих много добър съвет. Бях осъзнала вече колко е важно да имаш някакъв режим, който да спазваш, но моето бебе се будеше по произволно време сутрин. Впоследствие дрямките бяха по произволно време и вечерното лягане беше произволно. Почнах да будя бебето си по едно и също време сутрин. И изведнъж придобих контрол над ситуацията. Редовността му помогна да влезе в ритъм и на мен да не се гръмна. Смешното е че в сайта бяха препоръчали тази мярка, ако ни е нужно да си планираме деня да пробваме. Не помогна само на моето планиране. Помогна и за това вътрешният часовник на бебето да започне да планира и да престане да се буди на всеки час нощем. На повечето места пише как бебето само щяло да си изгради режим. Еми, моето не си. И аз му помогнах мъничко. Сега вече не се налага да го будя, защото той успя да си захване ритъма впоследствие.
4. Сън без сълзи, Елизабет Пантли (english) – Това е компилация от много съвети за сън. Писана е от майка, която спи с бебето си, така че има съвети и за този случай (възможно е да спиш с бебето си и то да спи през голямата част на нощта). Проблемът на тази книга е, че не дава достатъчно теория и не структурира нещата. Когато се опитвах да я следвам, нещата не се подобряваха. Сега след като имам структурата на другите книги съветите от тази действат. Но по-голямата част от съветите тук ги има и при Карп.
5. Пътеводител за съня на бебето и теб, Джанет Кенеди (english) – ако сте стигнали до момента в който сте решили, че трябва да оставите бебето си да плаче до заспиване това е книгата за вас. В нея са описани различните подходи, както и как да подготвите бебето за това. Тази книга е на последно място в този списък, защото считам че преди да се остави бебето да заспива с плач трябва да се пробва всичко останало. Аз лично не съм стигнала дотам, но от майки със спящи по цяла нощ бебета знам че работи.

Книги за бебешко развитие

1. Седмици на чудесата (english) – Любимата ми книга. Бебетата се развиват изключително бързо. Диаметърът на главата им расте, количеството мозък им расте, разбирането им за света расте. Този растеж не става плавно, а на скокове. Тази книга описва тези скокове и как се променя бебето при тях. Как бебетата са по-нещастни преди да стане скока и как след това стават изключително самостоятелни и развиват куп нови умения. Кога кои умения получават възможността да се проявят. Най-важният съвет за бебешкото развитие се повтаря отново и отново – “не се опитвай да прокараш насила нови умения, а следвай интересите на бебето и му предоставяй възможност да ги развива”. А това е доста по-лесно, когато имаш идея кои са възможните умение, които могат да се развият.

Монтесори

Монтесори е италианка живяла и работила края на 19-ти, началото на 20-ти век. Нейният метод за възпитание бързо набира популярност и все още е широкоразпространен. Самата тя е работила основно с деца над 3 години, но в “Попиващият ум” говори и за развитие на бебета. Тя говори основно абстрактно и теоретично, а нейните съвременни последователки дават конкретни съвети за гледането на деца. Конкретните съвети за до 1 годинка звучат малко непрактично – ”няма нужда от много играчки, просто забийте кука в тавана и на нея увисвайте играчки”. Също така съветите не са твърде добре аргументирани – да има огледало до леглото си, за да си създаде карта на стаята в главата преди да пролази, само че бебетата до този момент не знаят как работят огледалата. Лично аз за бебе до 1 година харесвам теоретичната част, но за практическата се водя от седмици на чудесата (wonder weeks) – там е описано доста подробно в кой момент към какво бебето би могло да придобие интерес, какво умение би могло да развие, какви играчки биха му били интересни.

1. Попиващият ум, Мария Монтесори (english) – По-теоретична, в която се говори най-вече как малките бебета учат по различен начин от децата и възрастните – попиват всичко. Отбелязва, че за всяко умение име златен период, в който детето е най-отворено за него и най-лесно би го научило, когато почне да придобива интерес към него. Има и схеми на това кога децата придобиват определени моторни и говорни умения. Тъй като е писана началото на миналият век книгата е малко тромава за четене. 
2. Монтесори вкъщи, Джулия Палмарола (english) – Приятно описана със 100 конкретни занимания за бебета и деца в предучилищна възраст.
3. Монтесори от самото начало, Пола Полк Лилард (english) – Конкретно описана как да се отглежда по Монтесори бебе до 1 годинка. Авторката е доста снизходителна към читателя. Съветите са тип “така се прави и няма друг верен път” и едновременно с това не са твърде практични. Това което ми остана от тази книга е една прекрасно описана цел. Семейство с 3 малки деца, последното новородено. Идват им гости да им донесат храна, а те ги канят да хапнат в двора. Малките деца съвсем самостоятелно си извеждат на двора малката им масичка и столчета и помагат с изнасянето на яденето. Не знам дали бих могла да го постигна, но със сигурност звучи идилично.

Книги за грижи за бебе

Това са книги, които описват общо гледането на бебе.

1. Бебешко вдъхновение, Харви Карп (english) – Наръчник за първите 3 месеца с бебето. Не съм я чела, но тъй като съм чела всички останали книги на доктор Карп смея да твърдя, че е полезна
2. Най-щастливото бебе, Харви Карп (english) – 5 техники за успокояване на всяко бебе до 3 месеца за минути. Край на коликите.
3. Тайният език на бебетата, Трейси Хог (english) – Описва се колко е важно за бебето да има някакъв (не твърде строг) ритъм още през първите 3 месеца от живота. Приятно четиво, което може да въведе ред в живота ви. Съветите за съня в тази книга обаче са малко и предадени със снизхождение към читателя.
4. Какво те чака първата година на детето, Хайди Мъркоф (english) – Ръководство месец по месец какво те чака, как горе-долу се развива бебето. Всеки месец е засегната и някоя тема по-дълбоко. Като човек с първо бебе ми беше полезно да видя дори само какви теми могат да ме интересуват. Определено не следвам дума по дума съветите тук, но ми харесва колко много неща са описани.
5. Най-щастливото дете, Харви Карп (english) – ръководство за възпитание и комуникация с деца между 1 и 4 години, въпреки че част от нещата могат и трябва да се прилагат и за възрастни. Първото правило в нея е, че трябва събеседникът ти да се чувства изслушан и разбран на неговият език преди да му се дават съвети и наставления. Малко теория, върху нея базирани много съвети, много добре описани. Моето бебе още не е достатъчно голямо че да ги прилагам, но сравнението с другите книги, в които пише за възпитание, е изключително в полза на Карп. В другите книги пише просто “не позволявайте на детето да ви се качва на главата”, “не се поддавайте на истерии”, “избягвайте лоши ситуации”, “поощрявайте доброто поведение”. Карп дава насоки точно как да се случва това. Това е книга, която трябва да бъде прочетена от всеки човек.
6. Тайният език на малките деца, Трейси Хог (english) – как да помогнем на децата между 1 и 3 години да изследват света без да им се натрапваме. Как да направим светът им по-лесен за навигиране. И най-разнообразни други въпроси, които могат да се появят за тази възраст. По въпросите за възпитанието и съня следвам други автори и книги и тук тези теми ми се струват не достатъчно широко застъпени,

Книги за отучване от памперси

1. Бебета без памперси, Ингрид Бауер (english) – Бебетата всъщност не обичат да си акат в гащите (или памперсите). И ако сме достатъчно амбициозни можем да разчитаме сигналите им и да не ги оставяме да се оцапват. Аз не съм толкова амбициозна. Все пак намерих нещо практично за мен в тази книга – да надвесвам бебето си над мивката всеки път, когато му сваля памперса, за да не ме опикае. Също така научих защо не е хубаво да се чака твърде дълго с отучването от памперсите. И смятам да започна процеса около една годинка.

Кърмене

1. Всичко за кърменето – или почти всичко, но практично, Христина Янева – Хедра – Не съм я чела, но всички горещо ми я препоръчват като най-доброто по темата.
2. Азбука на кърменето, Гру Нюландер – Научих някои неща за кърменето. Впоследствие опрях до консултант по кърмене, но в крайна сметка една книга не може да замени специалист в областта. Счита се за най-добрата книга в областта след книгата на Хедра.

Хранене

1. Хранене водено от бебето, Джена Хелуиг (english) – Бях решила, че ще пробвам захранване водено от бебето. За целта трябваше да е минал 6-тият месец и бебето ми да прояви желание да яде. Моето бебе обаче прояви желание за ядене 4-тият месец. За да следвам бебето си трябваше да се откажа от захранване водено от бебето. Съответно прочетох теорията в тази книга, но не я приложих. В нея има и прилично количество рецепти за ястия подходящи да се дават на бебета. Само че и в нормалната българска кухня има достатъчно неща, които с леки модификации могат да се дават на бебета. Така че и практиката от тази книга не приложих.

Ако трябва да препоръчам книги за някой, който скоро ще си има бебе това биха били Baby bliss, Wonder weeks, Естествено решение за бебешкия сън, The happiest baby guide to great sleep  и Всичко за кърменето – или почти всичко, но практично. Има 2 книги за съня, но сънят е най-важното нещо в живота на бебе и мама. Очаквах да потръгне от само себе си, но това не се случи. Когато бебето не спи достатъчно всички в семейството са нещастни. Четенето на книги може да не даде решение от раз, но с всяка следваща книга картинката се изяснява повече. И като с всеки проблем в живота последователността и постоянството са пътя към решението му. Лека нощ.

Преди да родя си мислех как всичко ще правя както трябва за бебето ми. Ще готвя всичко, при това с органични продукти. За нищо на света няма да му давам дори да зърне екран. Ще кърмя поне 1 година. Естествено след като се сблъсках с реалността се оказа, че ще бъда практичният човек, който винаги съм била, а не съвършената машина за гледане на бебета, която си представях. И докато повечето идеализирани цели се смалиха има едно нещо, което ще правя колкото се може повече – кърменето.

Кърменето е единственият ми съюзник. На него винаги мога да разчитам. Докато мъж, баби и роднини от всякакъв харектер я са там я не са, кърменето е там във всичките ми най-лоши моменти.

Наскоро летяхме до Сан Франциско и обратно. Пътят включва няколко полета, един от които 9-10 часа. Мислех си че няма начин бебе да не плаче продължително в самолет. Еми, кърмените бебета са доста спокойни. Вярно кърмих на половин час. Но изборът бебето ми да плаче или да кърмя често не е никакъв избор.

След като се прибрахме обратно в София имах джет лаг. Мъжът ми се оправи за 1 ден, бебето за 2, аз за седмица. Една седмица тялото ми настояваше, че е тъмна нощ между 9 и 11 сутринта. И докато съм свикнала с недоспиването, това беше съвсем различна история. Всички хормони в тялото ми казваха на органите да не работят. Няма мозък, няма очи, няма крайници. Мъжът ми 2 седмици не си беше бил в България и имаше срещи от 9 до 9. Родата иска да спи и не желаеше да дойде да ми помага преди 11. Но единственият ми съюзник беше до мен. Бебето е гладно – кърмя. Бебето е нещастно – кърмя. Бебето иска близост – кърмя. На бебето му се спи – приспивам с кърмене. От толкова кърмене бебето наддаде колкото не беше наддавало от първите 3 месеца на живота му (става дума за 9-месечно бебе, което си хапваше човешка храна от 4 месеца вече).

По принцип имам други методи за всички тези неща – мога да храня, успокоявам, приспивам без кърма и го правя. Но това изисква усилия. А когато си болен, смъртно уморен, контузен не можеш да полагаш същите усилия както иначе. А понеже в съвременният свят не си гледаме децата с помощта на цялата рода на една ръка разстояние имаме нужда от съюзник. За мен този съюзник е кърменето.

На пръв поглед докато спорът за кърменето се случваше някъде покрай мен си мислех, че даването на адаптирано мляко е по-практично. Така можеш да го дадеш на произволен човек да го гледа. Но и да кърмиш пак може да го дадеш на произволен човек да му дава адаптирано мляко – това не се променя. Когато бебето има хрема и се буди през час нощем какво предпочиташ – да си отвориш половин око и да му метнеш гърда или да се чудиш как да го успокояваш.

Да, бебето преминава през фази, в които иска повече близост и го изразява чрез желание за кърмене. В тези моменти на всяка майка ѝ се приисква да спре с това ежеминутно кърмене. Но алтернативата не е идеална. Алтернативата е нещастно бебе, което не знаеш как да успокоиш и всички ти казват, че има нужда от майка си и не ти помагат.

Тука ми се щеше да завърша с някакво идеализирано заключение. Бла-бла близост. Бла-бла самостоятелност. Бла-бла подкрепа. Ама аз не съм такъв човек. Мислех, че ще бъда преди да родя. Сега съм практична.