По време на бременността и след това прочетох доста книги. Тук ще се опитам да ги подредя по категории и полезност. Първото нещо което съм забелязала за книгите със съвети за бебета е, че колкото по-снизходителен към публиката е един автор толкова по-непрактичен съвет следва. Понякога авторите започват разбиращо към новите родители, но като се стигне до например съвети за съня и изведнъж почват да дават примери за родители, които сами са си просели бебето им да не спи. Следват непрактични съвети за съня. Може би не винаги е така, но сред книгите, които аз съм изчела е именно така.
За съжаление доста от книгите, които следват са на английски и нямат български преводи. Сложила съм линкове към английските, а ако има и към българските издания.
Книги за съня
Неслучайно тази категория е първа. Това е най-важното нещо, което може да дадете на бебето и себе си – възможността да спи колкото му е потребно. Наспаните бебета мрънкат мноооооооого по-малко. Дори когато имат други причини да мрънкат пак са много по-спокойни. Моята борба със съня не е приключила напълно – бебето ми още се буди нощем, а е на 10 месеца. Но прогресът постигнат за последните 5 месеца откакто реших че ще работя по този въпрос е огромен. Приспиването е лесно и бързо, пренасянето в кошарата не го буди, успява да се доприспи при леко разбуждане, режимът на дневните дрямки е предвидим, невероятно по-спокоен и фокусиран е, аз спя много повече, мога да си планирам деня и без да се стига до драми. Не е зле да се има предвид, че наспаните бебета попиват нова информация по-бързо от постоянно недоспалите.
- Естествено решение за бебешкия сън, Поли Мур (english) – за мен това е книга с един истински полезен съвет. Защо е на първо място сред книгите ли? Защото е тоооооолкова добър съвет. В някои от следващите книги ще пише че няма магически решения и работата над съня е тежък и дълъг процес. Еми в тази книга има магически съвет – 90-минутният цикъл. Бебетата имат възможността да заспят на всеки 90-минути (това правило важи най-вече до една годинка). И така от нищото изведнъж приспиването на бебето ми падна от час на 5 минути. На всеки 90 минути от събуждане получаваме възможността да приспим бебето и ако я пропуснем може просто да не си правим труда и да изчакаме още 90 минути. Случвало ми се е бебето да заспи и по друго време – обикновено в количката на студено. Но в нормални условия вкъщи следенето на часовника е най-доброто, което може да се направи. Теорията зад това е много добре описана в книгата – за разлика от много от съветите за гледане на бебетата този е базиран на наука. Също така дава доста добра схема кога по колко време трябва да спи бебето и кога да си ляга, колко да будува. Много добре е аргументирано защо бебетата трябва да спят добре. Повечето от другите съвети не ми харесват – да не се буди спящо бебе и да не се приспива с кърмене. Промотира заспиване с плач, което аз бих оставила за краен вариант. Но дори така книгата си заслужава.
- Ръководство за добър сън на най-щастливото бебе, Харви Карп (english) – Карп е любимият ми автор – изключително разбиращ към родителите, никога снизходителен. Всичките му книги са изпълнени с практични съвети от кора до кора. Не е на първо място в този списък заради липсата на златният 90-минутен съвет. Но в неговите книги има приятно количество сребърни и бронзови съвети. От него научих, че да приспивам с кърмене не е престъпление. Преди това се мъчех на всяка цена да го избегна. Оказа се че е ок. Знаех че белият шум е полезен, не осъзнавах до каква степен – в момента използвам бял шум за себе си и бебето за всяка дрямка и нощен сън през цялото време.
- Лесен бебешки сън – Това не е книга, а е сайт, в който намерих много добър съвет. Бях осъзнала вече колко е важно да имаш някакъв режим, който да спазваш, но моето бебе се будеше по произволно време сутрин. Впоследствие дрямките бяха по произволно време и вечерното лягане беше произволно. Почнах да будя бебето си по едно и също време сутрин. И изведнъж придобих контрол над ситуацията. Редовността му помогна да влезе в ритъм и на мен да не се гръмна. Смешното е че в сайта бяха препоръчали тази мярка, ако ни е нужно да си планираме деня да пробваме. Не помогна само на моето планиране. Помогна и за това вътрешният часовник на бебето да започне да планира и да престане да се буди на всеки час нощем. На повечето места пише как бебето само щяло да си изгради режим. Еми, моето не си. И аз му помогнах мъничко. Сега вече не се налага да го будя, защото той успя да си захване ритъма впоследствие.
- Сън без сълзи, Елизабет Пантли (english) – Това е компилация от много съвети за сън. Писана е от майка, която спи с бебето си, така че има съвети и за този случай (възможно е да спиш с бебето си и то да спи през голямата част на нощта). Проблемът на тази книга е, че не дава достатъчно теория и не структурира нещата. Когато се опитвах да я следвам, нещата не се подобряваха. Сега след като имам структурата на другите книги съветите от тази действат. Но по-голямата част от съветите тук ги има и при Карп.
- Пътеводител за съня на бебето и теб, Джанет Кенеди (english) – ако сте стигнали до момента в който сте решили, че трябва да оставите бебето си да плаче до заспиване това е книгата за вас. В нея са описани различните подходи, както и как да подготвите бебето за това. Тази книга е на последно място в този списък, защото считам че преди да се остави бебето да заспива с плач трябва да се пробва всичко останало. Аз лично не съм стигнала дотам, но от майки със спящи по цяла нощ бебета знам че работи.
Книги за бебешко развитие
- Седмици на чудесата (english) – Любимата ми книга. Бебетата се развиват изключително бързо. Диаметърът на главата им расте, количеството мозък им расте, разбирането им за света расте. Този растеж не става плавно, а на скокове. Тази книга описва тези скокове и как се променя бебето при тях. Как бебетата са по-нещастни преди да стане скока и как след това стават изключително самостоятелни и развиват куп нови умения. Кога кои умения получават възможността да се проявят. Най-важният съвет за бебешкото развитие се повтаря отново и отново – “не се опитвай да прокараш насила нови умения, а следвай интересите на бебето и му предоставяй възможност да ги развива”. А това е доста по-лесно, когато имаш идея кои са възможните умение, които могат да се развият.
Монтесори
Монтесори е италианка живяла и работила края на 19-ти, началото на 20-ти век. Нейният метод за възпитание бързо набира популярност и все още е широкоразпространен. Самата тя е работила основно с деца над 3 години, но в “Попиващият ум” говори и за развитие на бебета. Тя говори основно абстрактно и теоретично, а нейните съвременни последователки дават конкретни съвети за гледането на деца. Конкретните съвети за до 1 годинка звучат малко непрактично – ”няма нужда от много играчки, просто забийте кука в тавана и на нея увисвайте играчки”. Също така съветите не са твърде добре аргументирани – да има огледало до леглото си, за да си създаде карта на стаята в главата преди да пролази, само че бебетата до този момент не знаят как работят огледалата. Лично аз за бебе до 1 година харесвам теоретичната част, но за практическата се водя от седмици на чудесата (wonder weeks) – там е описано доста подробно в кой момент към какво бебето би могло да придобие интерес, какво умение би могло да развие, какви играчки биха му били интересни.
- Попиващият ум, Мария Монтесори (english) – По-теоретична, в която се говори най-вече как малките бебета учат по различен начин от децата и възрастните – попиват всичко. Отбелязва, че за всяко умение име златен период, в който детето е най-отворено за него и най-лесно би го научило, когато почне да придобива интерес към него. Има и схеми на това кога децата придобиват определени моторни и говорни умения. Тъй като е писана началото на миналият век книгата е малко тромава за четене.
- Монтесори вкъщи, Джулия Палмарола (english) – Приятно описана със 100 конкретни занимания за бебета и деца в предучилищна възраст.
- Монтесори от самото начало, Пола Полк Лилард (english) – Конкретно описана как да се отглежда по Монтесори бебе до 1 годинка. Авторката е доста снизходителна към читателя. Съветите са тип “така се прави и няма друг верен път” и едновременно с това не са твърде практични. Това което ми остана от тази книга е една прекрасно описана цел. Семейство с 3 малки деца, последното новородено. Идват им гости да им донесат храна, а те ги канят да хапнат в двора. Малките деца съвсем самостоятелно си извеждат на двора малката им масичка и столчета и помагат с изнасянето на яденето. Не знам дали бих могла да го постигна, но със сигурност звучи идилично.
Книги за грижи за бебе
Това са книги, които описват общо гледането на бебе.
- Бебешко вдъхновение, Харви Карп (english) – Наръчник за първите 3 месеца с бебето. Не съм я чела, но тъй като съм чела всички останали книги на доктор Карп смея да твърдя, че е полезна
- Най-щастливото бебе, Харви Карп (english) – 5 техники за успокояване на всяко бебе до 3 месеца за минути. Край на коликите.
- Тайният език на бебетата, Трейси Хог (english) – Описва се колко е важно за бебето да има някакъв (не твърде строг) ритъм още през първите 3 месеца от живота. Приятно четиво, което може да въведе ред в живота ви. Съветите за съня в тази книга обаче са малко и предадени със снизхождение към читателя.
- Какво те чака първата година на детето, Хайди Мъркоф (english) – Ръководство месец по месец какво те чака, как горе-долу се развива бебето. Всеки месец е засегната и някоя тема по-дълбоко. Като човек с първо бебе ми беше полезно да видя дори само какви теми могат да ме интересуват. Определено не следвам дума по дума съветите тук, но ми харесва колко много неща са описани.
- Най-щастливото дете, Харви Карп (english) – ръководство за възпитание и комуникация с деца между 1 и 4 години, въпреки че част от нещата могат и трябва да се прилагат и за възрастни. Първото правило в нея е, че трябва събеседникът ти да се чувства изслушан и разбран на неговият език преди да му се дават съвети и наставления. Малко теория, върху нея базирани много съвети, много добре описани. Моето бебе още не е достатъчно голямо че да ги прилагам, но сравнението с другите книги, в които пише за възпитание, е изключително в полза на Карп. В другите книги пише просто “не позволявайте на детето да ви се качва на главата”, “не се поддавайте на истерии”, “избягвайте лоши ситуации”, “поощрявайте доброто поведение”. Карп дава насоки точно как да се случва това. Това е книга, която трябва да бъде прочетена от всеки човек.
- Тайният език на малките деца, Трейси Хог (english) – как да помогнем на децата между 1 и 3 години да изследват света без да им се натрапваме. Как да направим светът им по-лесен за навигиране. И най-разнообразни други въпроси, които могат да се появят за тази възраст. По въпросите за възпитанието и съня следвам други автори и книги и тук тези теми ми се струват не достатъчно широко застъпени,
Книги за отучване от памперси
- Бебета без памперси, Ингрид Бауер (english) – Бебетата всъщност не обичат да си акат в гащите (или памперсите). И ако сме достатъчно амбициозни можем да разчитаме сигналите им и да не ги оставяме да се оцапват. Аз не съм толкова амбициозна. Все пак намерих нещо практично за мен в тази книга – да надвесвам бебето си над мивката всеки път, когато му сваля памперса, за да не ме опикае. Също така научих защо не е хубаво да се чака твърде дълго с отучването от памперсите. И смятам да започна процеса около една годинка.
Кърмене
- Всичко за кърменето – или почти всичко, но практично, Христина Янева – Хедра – Не съм я чела, но всички горещо ми я препоръчват като най-доброто по темата.
- Азбука на кърменето, Гру Нюландер – Научих някои неща за кърменето. Впоследствие опрях до консултант по кърмене, но в крайна сметка една книга не може да замени специалист в областта. Счита се за най-добрата книга в областта след книгата на Хедра.
Хранене
- Хранене водено от бебето, Джена Хелуиг (english) – Бях решила, че ще пробвам захранване водено от бебето. За целта трябваше да е минал 6-тият месец и бебето ми да прояви желание да яде. Моето бебе обаче прояви желание за ядене 4-тият месец. За да следвам бебето си трябваше да се откажа от захранване водено от бебето. Съответно прочетох теорията в тази книга, но не я приложих. В нея има и прилично количество рецепти за ястия подходящи да се дават на бебета. Само че и в нормалната българска кухня има достатъчно неща, които с леки модификации могат да се дават на бебета. Така че и практиката от тази книга не приложих.
Ако трябва да препоръчам книги за някой, който скоро ще си има бебе това биха били Baby bliss, Wonder weeks, Естествено решение за бебешкия сън, The happiest baby guide to great sleep и Всичко за кърменето – или почти всичко, но практично. Има 2 книги за съня, но сънят е най-важното нещо в живота на бебе и мама. Очаквах да потръгне от само себе си, но това не се случи. Когато бебето не спи достатъчно всички в семейството са нещастни. Четенето на книги може да не даде решение от раз, но с всяка следваща книга картинката се изяснява повече. И като с всеки проблем в живота последователността и постоянството са пътя към решението му. Лека нощ.
Поздравления и благодарности за селекцията и ревюто!
Съветът за 90-те минути наистина е златен, макар и малко късно да идва – синът ни е почти на годинка и вече лесно забелязваме кога му се спи и кога сме изпуснали момента. Предизвикателство обаче все още остава честото нощно будене – има ли в някоя от изброените книги по-подробно засегната темата и/или повече практични съвети?
Поздрави!
За честото нощно буденет причините може да са няколко. Може да е липса на режим. Може да е невъзможност да се приспива сам (всички хора, включително и бебета се будим нощем, просто възрастните знаем как да се доприспим). Може да е свикнал да яде често нощем и да трябва да му се помогне да отвикне. Първо бих направила режим. Сутрин да бъде буден по едно и също време, дрямките да следват по едно и също време и лека нощ да е по едно и също време. След това бих пробвала да го приучвам да се доприспива сам. След като бъде приспан и оставен в кошарата да бъде разбуден малко, за да се доприспи. Ако се разбуди пак се доприспива. Най-удобно е да се експериментира с първата дрямка, тогава е най-отпочинал. След което бих пробвала нощем вместо да го храня да го приспивам по друг начин.
Иначе бих препоръчала Карп за повече съвети. Но това са нещата, с които аз съм се сблъскала и как съм подходила към тях.
Успех!
Здравей, страхотен блог си направила!
Чак ме е яд, че съм родила малко преди теб и го нямаше да со го чета.
Като гледам практиките и методите ни са сходни, чели сме еднакви книги, обаче по отношение на приучаването на гърне може би ще искаш да попропетеш още малко. Има твърдения, че бебетата до около 2години чисто физиологично не могат да си контролират мускулите за задържане. Моята дъщеря е на 2г и 1месец и от няколко дни се учи, бих казала, че добре минава. Нямам опит с ЕБХ, може би бих опитала с евентуално следващо бебе, но тези неща с физиологията са ми се набили в главата, не съм сигурна дали бяха от книгите на Карп или Gentle potty training.
Поздрави!
Радвам се, че съм ти сродна душа 🙂
Приучаването на гърне не ми е било болка (и за момента не изглежда да ми стане), така че не съм се заравяла твърде много по темата. В момента моят младеж на година и 3 месеца го слагам на гърне и със сигурност мога да кажа, че си контролира мускулите за задържане. В началото пишкаше на 25 – 30 мин, а сега на час – час и половина. Не съм променяла какво, колко и кога му давам да суче, пие и яде. За една седмица се получи много добре – от 5 мокри чифта гащи на ден стигнахме до 1. А теорията на ЕБХ е, че бебетата физиологично могат да контролират мускулите си още при раждането. Не знам за толкова рано, защото избрах младежа да може да ходи преди да почна да го тренирам.
Успех с гърнетата 🙂