По какво се познава дали имаш деца – като видиш тръшкащо се бебе на кого съчувстваш – на майката или на бебето. Аз в момента съчувствам и на двамата. На родителя понеже е хвърлен в родителстването без никакъв предишен опит. С баби и дядовци за подкрепа, които в добрия случай нищо не си спомнят, в лошия ти навират остарели и вредни възгледи за отглеждане. А на децата, понеже в прилично голям процент от случаите техните основни нужди не са покрити.

Някой беше отбелязал колко по-агресивни са децата в България за разлика от тези във Франция например. Не съм експерт, но има нещо, което ми се набива на очи. Много мрънкащите и агресвивни деца и бебета, които срещам или са недоспали или ги извеждат рядко навън. Моето собствено бебе беше доста мрънкащо и нещастно преди да се вманияча по съня му. Сега разни хора отбелязват колко прекрасно е то. Това беше постигнато с много усилия. С “еми, вие си спяхте” на помощ от бабата и с “не е толкова зле, ще го израстне” от почти всички околни. И с много книги за сън и тестване на различни техники. Той още се буди нощем. Но това е проблем за моя сън. Той си получава достатъчната доза, за да е жизнерадостно дете. А сериозната част от много нещастните бебета, които срещам в градинки и паркове очевидно имат нужда от повече сън. Знам, защото и моето бебе изглеждаше така и плачеше така. Но това е проблем, който самата аз не съм разрешила докрай, че да давам съвети как да се оправи. Мога основно да съчувствам на всички замесени.

Детегледачка, която беше гледала деца в Англия, ми разказа колко време се очаква децата там да прекарват навън. Нещо от типа на минимум 4 часа през зимата и 6 часа през лятото. Аз в момента се гордея с моите минимум час и половина през зимата.

Бях срещнала майка, с големи кръгове под очите. Беше излезнала в един от по-топлите дни и се радваше колко дъщеря ѝ ще спи сега след толкова тичане на площадката, понеже последната седмица не били излизали и си полудявали двете вкъщи. Вчера на площадката срещнах друга майка с нейната дъщеря. Дъщеря ѝ си нацапа ръкавичките. Майката каза, че няма да излизат на следващият ден, заради нацапаните ръкавички. Разходките навън се считат основна нужда. Затворниците ги извеждат всеки ден. Представете си дете да се нацапа по време на ядене и заради това майка му да не му даде да яде на следващият ден. Моля ви извеждайте децата си навън всеки ден. Вземете им втори чифт ръкавички. Ако е студено сложете пижамата отдолу освен всички други дрехи. Не полудявайте с децата си вкъщи.

Някой в някаква група се възмущаваше как в най-топлия ден от декември не извели децата в детската градина. Аз бих се възмутила как така не извеждат децата всеки ден, а се очаква само в топло време да са навън.

Неприятна дилема е зимата. Като живеещ в София в момента гледам чистотата на въздуха преди да изляза. Това не ме спира да изляза, а евентуално колко време ще прекарам навън.

Със сигурност разходките навън имат положителен ефект върху моето бебе. Покрай борбата ми за неговият сън започнах да го извеждам рано сутрин, за да знае че е ден и да престане будното му време да се измества към нощите. Сега спи по-добре и е по-жизнерадостен. А като почнах и лека полека да увеличавам времето прекарано навън той става все по-прекрасно бебе.

Новата година започва много добре за мен – с жизнерадостно бебе на 1-ви януари в 8:30 сутринта сами на детската площадка. Пожелавам ви и вие да се чувствате толкова щастливи.