Аз съм упорит човек. Това е доста добро качество, когато си програмист. Много често, когато попаднеш на грешка под нея има още една и още една…

И ако се отказваш лесно до никъде няма да стигнеш. Не съм сигурна дали основно упорити хора стават програмисти или веднъж като станеш програмист това ти става професионално изкривяване. Сигурно донякъде и двете.

Но упоритостта може да бъде и изключително лошо качество. Когато вярваш, че всичко можеш да постигнеш стига да си достатъчно упорит, животът ще намери начин да ти докаже, че не си прав. По всяка вероятност не докато си програмист.

Мен ме опроверга в майчинството. И тук ще започна както всяко нещо, което казвам напоследък – “тъй като се вманиячих по съня на бебето…”. Изчетох доста книги за бебешки сън. И в част от тях се обяснява да не се предаваш. Да отбелязваш всеки малък напредък и да търпиш, тези техники няма начин да не проработят ако само още малко пробваш. Имаше един доста драматичен период, в който нито една техника не проработи. А не беше малък период – десетина техники бяха изпробвани за няколко месеца. Но понеже съм упорит човек, написаното в тези книги резонираше с мен и продължавах. Не мога да изброя дните, които съм прекарала в сълзи от неуспехите.

Слава богу нещо в мен се пречупи. Престанах да упорствам. Почнах да тествам много леко всяка техника. По един-два пъти и ако не стане се връщам на приспиване с кърмене и спане с бебето. Оказа се че има техники, които работят от първият път, които не изискват да се цъклиш като кукувица по цяла нощ, които не ти чупят кръста.

И това не важи само за съня. Трейси Хог ни учи като поставим граници да не се отмятаме от тях. Да, хубаво е да поставим граници, които да не позволяваме бебето да не прекрачва. Но ще си спестим много болка ако границата се постави на опасното, а не на мръсното. Безброй пъти досега съм разхлабвала границите, които съм поставяла. Не съжалявам. Има много битки за водене и като добри генерали трябва да ги избираме мъдро.

Докато четях Трейси Хог всичко ми изглеждаше толкова логично и по моята душа – просто се иска упорство. Вдъхновявах се как с няколко книги е повлияла положително на толкова много майки. А всъщност тя е причинила толкова много излишна болка и сълзи на толкова много семейства.

Опитвам се да се водя от молитвата: “Господи, помогни ми да променя това, което мога, да приема това, което не мога и най-вече да ги различа едно от друго”. Не ми се получава съвсем. Определено залитам в посока повече на променяне на това, което не мога. Липсва ми приемане. Не бъдете като мен. Внимавайте с упорството в майчинството. И НЕ четете Трейси Хог.