Наскоро гледах клипче за разликите между мъжкия и женският мозък. Моят мозък тъкмо се беше трансформирал от мъжки в женски, така че беше много интересно да чуя за цялото си мислене.

В Лондон има “черни таксита”. Техните  шофьори трябва да познават града наизуст – малките му улички, всички възможни забележителности. Подготовката, за да вземеш изпита трае 3-4 години. Има изследване, което проследява развитието на мозъците на тези шофьори преди обучението и след взимането на изпита. Оказва се, че тези които успешно вземат изпита, им се уголемява частта от мозъка, която се занимава с помнене – хипокамп (амонов рог). Тоест те не са били поначало по-паметливи, а това се е развило в продължение на годините упражнения.

Мозъкът всъщност е доста пластичен. И то не само в детството. Да, тогава е най-пластичен, но и възрастният мозък има способността да се променя.

Всички развиваме професионални изкривявания според това, което вършим най-много. Почваме да гледаме на живота през неговата призма и мозъците ни се настройват да бъдат най-ефективни според нуждите.

Обикновено в клипчета за разликата между мъжкия и женския мозък се обяснява как женският постоянно мисли за много злободневни неща едновременно и не спира нито за миг да си почине, докато мъжкият мисли за по едно нещо и накрая на деня сяда и не мисли за нищо.

Преди да родя и аз мислех за по едно нещо. И аз в края на деня обичах да гледам в точка без да мисля за нищо. Сутрин отивах на работа без да виждам къде стъпвам. На обяд отивах, където ме заведат и си взимах първото нещо. За вечеря играех с досада танцът “- какво искаш; – не знам, ти какво искаш”, защото това ми се струваше крайно незначително решение, с което моят мозък не бива да занимава “гениалния” си потенциал.

Сега е различно. Иска ми се да се върна в онези времена на мислене за едно нещо. Постоянно се опитвам по някакъв начин да направя милиардите малки задачки на рутина, която да не ми отнема от мисленето. Не се получава. Списъците са постоянно там и дори когато са на хартия се повтарят в главата ми. Чувството на вина е там ако се опитам да седя и да гледам в точка – как може да си почивам като има толкова неща за вършене.

Друга идея от клипчетата за разликата между мъжкият и женският мозък е въпросът за мотивацията. Защо мъжете съществуват – за да са нужни, за да правят половинките си щастливи. Защо жените съществуват – за да бъдат оценявани, за да бъдат изслушвани.

За тази част нямам добре структурирана теория. Знам, че хората имаме няколко вида мотивация – да постигаме неща, които са трудни; да правим неща, които са красиви; да бъдем полезни за някого; да бъдем ценени; да бъдем част от група… Може би има и други. Знам, че човек се мотивира с комбинация от базовите мотивации. И знам, че е нормално мотивацията ти да се промени с течение на времето.

Личната ми промяна в мотивацията ще я илюстрирам с цветя. Преди се чувствах много  неловко, когато ми се подаряваха цветя. От една страна ми беше внушено, че ако във всеки удобен момент не възхвалявам мъжкото усилие, то ще секне внезапно. От друга не знаех какво да правя с цветята. Трябва ли да мисля за тях. Трябва ли да ги душа. Трябва ли да си отделя специално време, за да ги гледам. Мотивацията ми беше друга – да съм програмист, да правя неща, които са трудни.

Сега, след сдобиването с бебе, държа да получавам цветя ежеседмично. Имаше неща, които са трудни – “Какво е сънят за бебетата и как да се подобри?” и “Как да не се побъркам, докато съм майка?” По първият стигнах донякъде и реших, че съм удовлетворена. В отговор на вторият въпрос успях да измисля, че ми трябва нова мотивация. Да бъда ценена в големи количества. Защото повечето други мотивации са ми отнети. На тези сложни въпроси беше отговорено, това да бъда част от група приключи, нямам време да правя красиви неща, маргинално полезна съм. Живея различен живот, имам нужда от нов подход към него.

Част от нас е такава, защото е такава. Но изключително голяма част е такава, заради нещата, които вършим ежедневно. Като човек с възприемана за мъжка професия го виждам толкова ясно. Така че не се поддавайте на твърдения, че само жените са добри да чистят повръщано.